Е да, но вашият мъж не беше от този път мъже. Той беше от онези, които НЕ изневеряват, които са влюбени безумно в жената до себе си, от тези, които изхвърлят боклука и присъстват на раждането на децата. БЕШЕ, защото и той не е същият, и животът ви не е същият, и като че ли всичко около вас е придобило циничен оттенък.

 Краката ви се подкосени, изпитвате едновременно гняв, омраза, вина, съжаление... идва ви да плачете, да крещите, да чупите, дори да се смеете.

 Толкова сте объркани, че се обаждате на мама. Изглежда тя дълги години е крила като тайно съкровище, истината за мъжете. Само, че се  е надявала, че вие ще срещнете различния. И ето, че сега чувате с равнодушен тон – “Всички мъже изневеряват”. Лош опит или житейска мъдрост? – “Баща ти ми изневери още, когато ти беше на три”.

 Кой? Моят баща ли? Този, който не пропускаше да подари букет цветя за осми март на моята майка, този, който й купуваше най-скъпите бижута, този, който беше толкова любящ и грижовен баща?

 “Запази семейството си, моето момиче”.

 Кое да запазя, щом всичко е разрушено? Мога ли да бъда същата? Мога ли да правя любимата му салата със съшата любов? Мога ли въобще да направя нещо за него? Защото го мразя. Защото ме разочарова и излъга.

Как да се преструвам, че нищо не е се е случило. Заради кого? Заради леля Гинка от петия етаж, заради 35-тте братовчеда... заради децата?

 Децата. Одрали са му кожата. Като ги гледам, виждам него. Бащата на моите деца. Този, който трябваше да бъде най-специалният мъж в живота ми. И още е, защото въпреки цялата болка, още го обичам. Както преди.

Какво да им кажа, ще ме разберат ли, той за тях е любящият и грижовен баща? А как ще им се отрази евентуална раздяла? Ще ги стресира, ще развалят оценките си в училище, ще имат дълбока травма. Не, не мога да им го причиня. Тогава какво да правя? По-добре да направя като мама.

 Да му простя? Винаги съм се чудила какво точно имат хората предвид под “да му простя”. Аз не вярвам, че жена, която силно е обичала съпруга си, може да му прости. Как се забравя такова нещо? Това е невъзможно за мен. Освен това имам прилично количество достойноство и себеуважение, за да допусна такова нещо.

 Вина. След първосигналното намерение да обявите война на света, започват да се прокрадват и едни други мисли, които не са във ваша полза. Ако му казвах по-често, че го обичам, ако се усмихвах по-често, ако бях онова момиче, в което той се влюби? Ако сред домашните задължения и правенето на кариера, ако намирах поне пет минути, в които да бъда нежна, да се разтапям в прегръдките му, това нямаше да се случи. Или щеше? Ако можех да върна времето назад, щях да поддържам огъня жив, защото сега съм една средно-статистическата жена, на която спира да й пука, щом мине трийсетте, която става болезнено амбициозна да прави кариера, да се докаже.

А през същото това време, моят любим съпруг се е нуждаел от това, от което се нуждаят всички мъже по света. Внимание и любов. Точно както домашните любимци.

 Другата. Синеока манекенка с кукленско излъчване. Едва ли. По-скоро спретнатата и лъчезарна колежка, която е случила на мъж-алкохолик и отдавна се е развела. Какво е повече от мен? Нито е по-хубава, нито по-умна, не виждам с какво ме превъзхожда! Но, изведнъж ми пресветна, изведнъж осъзнах колко повече е от мен, ако е дала на мъжа ми, това, което аз не успях. Мразя я, защото тя е била с МОЯ мъж, давала му е ласките си, любовта си? Но все пак бих изпила едно кафе с нея, за да разбера всичко с подробности, за да я хвана за косите, да я огледам от горе до долу, за да го мразя още повече.

След първоначалния шок се опитвам да се съвзема. Не знам дали това въобще може да се случи. Отивам да похарча баснословна сума по магазините, да видя дали има такива дрехи, които да подчертаят жената в мен, ако изобщо вече я има. Отивам да си купя нов парфюм, но за какво ми е по дяволите!, щом няма да има мъж, влюбен в миризмата му?!

Отивам и да изпия една, не, поне десет бири с моята добра стара приятелка, която не вярва, и никога не е вярвала на мъжете. Знам как ще реагира, ще се смее, ще ме потупа, сякаш нищо не се е случило. И ще ми каже – “Добре дошла в общата статистика”.

А утре съм на работа, все пак там има един колега, който от доста време ми се усмихва...